Не съм сигурна дали мога компетентно да се изкажа по този проблем,но като човек срещнал  се задочно с проблемите, неприятностите, отношението и ежедневието на един имигрант бих искала да споделя.
Трудно е да се опише душевното състояние на човек,който току що се е откъснал от родното си място.Първоначално в него се забелязват еуфорията от новото,сигурността в собствените сили, желанието да поеме по своя път на възрастен, вълнението от новия живот и в абсолютно същото време в абсолютно същия човек след не повече от  седмица -две за почва да се забелязава унинието,тревогата, носталгията,която е в състояние да те докара до лудост и не на последно място негативното отношение на околните към теб като имигрант.
И все пак има нещо,което е в състояние да те разруши напълно,а именно въпросът за смисъла на твоето имигриране ,за смисъла на твоето връщане,за погледите на съседите и сълзите на собствената ти майка,изстрадала всяка минута от твоето отсъствие.
Звучи ужасно потискащо,но реалността не винаги е весела.
Пиша този постинг с молба към всички,които имат познати завърнали се имигранти-моля разберете ги и не ги съдете,защото всеки прави грешки по своя път и не се знае кога Вие ще направите своята.